Когато Търново реши да съхрани паметта
На 4 ноември 1909 г. старопрестолният град поискал ежегодна държавна подкрепа, за да остане сърцето на националните чествания на българската Независимост.
Един град, който не искал да забрави
Понякога историята не се състои само от великите събития, записани в учебниците.
Понякога тя продължава да живее в решенията на хората, които са били свидетели на тези събития и са разбирали колко важно е споменът за тях да остане жив.
На 4 ноември 1909 година, малко повече от година след обявяването на Независимостта на България, общинските съветници в Търново предприемат една малко позната, но забележителна инициатива.
Те решават да поискат от държавата ежегодна финансова помощ от 30 000 лева за организирането на тържества с общонационално значение.
Сред тях особено място заема честването на българската Независимост.
Зад това искане стои убеждението, че градът, в който е провъзгласена Независимостта, трябва да продължи да бъде едно от най-важните места за нейното отбелязване.
Денят, който променя България
На 22 септември 1908 година във Велико Търново княз Фердинанд провъзгласява Независимостта на България.
В историческата църква „Св. Четиридесет мъченици“ е прочетен Манифестът, с който страната отхвърля васалната си зависимост от Османската империя и се обявява за независимо царство.
Старопрестолният град отново се оказва в центъра на българската държавност.
Но търновци не искат този ден да остане само спомен.
Още на 25 септември 1908 година Общинският съвет взема решение за преименуване на улици в чест на Независимостта.
Сред тях е и улица „Булевард“, получила името „22 септември“.
Така историческото събитие започва да оставя следи не само в документите, но и в самия облик на града.
Дървета, които да разказват история
Само няколко месеца по-късно се появява още една любопитна инициатива.
Търновският лесничей предлага да бъде избрано място за залесяване, което да напомня на бъдещите поколения за обявяването на Независимостта.
На 1 декември 1908 година Общинският съвет одобрява предложението и избира хълма Трапезица.
Това място не е случайно.
Трапезица е неразривно свързана с историята на средновековната българска столица.
Идеята е новите дървета да се превърнат в жив спомен за събитието.
Един необикновено красив начин да се съхрани паметта — не само с паметници и надписи, но и с нещо, което расте и остава за следващите поколения.
Първата годишнина — празник за цяла България
На 22 и 23 септември 1909 година Търново отбелязва първата годишнина от провъзгласяването на Независимостта.
Градът посреща цар Фердинанд, царица Елеонора, представители на правителството, дипломати и множество гости.
Подготовката е тържествена.
Предвидени са знамена, гирлянди, фенери, факли, файтони за официалните лица, както и специална арка и павилион на Царевец.
Общинският съвет първоначално гласува 1800 лева за организацията.
Окончателните разходи обаче достигат 3500 лева.
От празненствата са запазени исторически фотографии, включително на царското семейство и тържествената арка на Царевец.
Те свидетелстват за значението, което съвременниците отдават на първата годишнина от Независимостта.
4 ноември 1909 година — едно решение с поглед към бъдещето
След първото голямо честване търновци искат празникът да продължи да се отбелязва достойно в старопрестолния град.
Така се стига до заседанието на Търновския градски общински съвет от 4 ноември 1909 година.
Общинските съветници решават да поискат чрез министъра на вътрешните работи от Народното събрание ежегодна помощ от 30 000 лева за тържества с национално значение.
В мотивите си те изтъкват особеното място на Търново като стара българска столица и като град, в който е провъзгласена Независимостта.
Тяхната цел е ясна — националните чествания да продължат да се провеждат тук.
Но историята има и друга страна.
XIV Обикновено народно събрание не удовлетворява искането на търновци по финансови съображения.
Въпреки това инициативата остава свидетелство за начина, по който местната общественост е разбирала отговорността си към историческата памет.
Самият протокол от 4 ноември 1909 година е съхранен и е представян в изложба на Държавния архив във Велико Търново.
Паметта не се съхранява сама
През следващите десетилетия мястото на Независимостта в българския празничен календар се променя.
През 1998 година 22 септември е обявен за официален празник.
Днес Велико Търново отново заема особено място в честването на историческата дата.
Но историята от 1909 година ни напомня нещо важно.
Още тогава търновци са разбирали, че паметта има нужда от грижа.
Че великите събития не бива да остават само върху страниците на историята.
И че понякога най-важното, което можем да направим за миналото, е да му осигурим място в бъдещето.
Защото историята живее, когато я помним
Старите улици, архивните протоколи, фотографиите и запазените сгради ни разказват не само какво се е случило.
Те ни разказват и как хората преди нас са избирали да помнят.
На 4 ноември 1909 година Търново прави именно такъв избор.
И повече от век по-късно тази малко позната история продължава да ни напомня, че паметта е наследство, което всяко поколение трябва да съхранява.
„Столетница разказва“ — защото миналото оживява в историите, които разказваме днес.
⸻
Бележка за датите: Датата 4 ноември 1909 г. е запазена по тогавашния Юлиански календар (стар стил).
Източници
Тодорка Недева — исторически сведения за честванията на Независимостта, DarikNews:
https://dariknews.bg/regioni/veliko-tyrnovo/todorka-nedeva-22-septemvri-vinagi-se-e-otbeliazval-po-izkliuchitelno-pishten-i-tyrzhestven-nachin-2049646
Вестник „Борба“ — „С Независимостта във В. Търново преименуват трите най-хубави улици и залесяват Трапезица“:
https://www.borbabg.com/2020/09/22/s-nezavisimostta-vv-v-trnovo-preimenuvat-trite-nay-hubavi-ulitsi-i-zalesyavat-trapezitsa/
БНР — „Зад кулисите на Независимостта“:
https://old-news.bnr.bg/post/102214167/zad-kulisite-na-nezavisimostta
„Янтра ДНЕС“ — „Архивът илюстрира с фотоси и документи събитията около Независимостта“:
https://www.dnesbg.com/obshtestvo/arhivat-ilyustrira-s-fotosi-i-dokumenti-sabitiyata-okolo-nezavisimostta.html