Патриархът, когото Търново никога не забрави

Историята на свети Евтимий Търновски, загадката около последните му години и едно откритие, което развълнува България пет века по-късно.

Има личности, чието присъствие в историята не приключва с техния земен път. Вековете отминават, държави се въздигат и изчезват, градове променят облика си, но паметта за тях остава.

Такъв е свети Евтимий Търновски — последният патриарх на средновековната Търновска патриаршия, книжовник, духовен водач и една от най-значимите личности в българската история.

На 22 октомври Българската православна църква отбелязва Прославлението на неговите свети мощи — празник, установен през 2023 година.

Зад тази дата стои необикновен разказ, който започва през XIV век в столицата Търново, преминава през драматичните събития около падането на града и ни отвежда до едно загадъчно откритие в Бачковския манастир през 1905 година.

Търново — градът на книжовниците

През втората половина на XIV век Търново е не само столица на Второто българско царство, но и един от значимите духовни и книжовни центрове на православния свят.

Именно тук Евтимий развива дейността, която ще остави трайна следа в българската култура.

Роден вероятно около 1325–1330 година, той избира монашеския живот и става ученик на прочутия духовник Теодосий Търновски.

По-късно се установява в манастира „Света Троица“ край Търново, където се посвещава на книжовна дейност.

Около него се оформя кръг от образовани духовници и книжовници, свързан с разцвета на Търновската книжовна школа.

Евтимий работи за усъвършенстването на църковните преводи, езика и правописа на книжовните текстове. Създава жития, похвални слова и други произведения, които оказват влияние далеч отвъд пределите на България.

През 1375 година е избран за Търновски патриарх.

Предстоят му едни от най-тежките години в българската средновековна история.

Лятото, в което Търново пада

През 1393 година османските войски обсаждат българската столица.

Цар Иван Шишман се намира извън Търново, а патриарх Евтимий се превръща в една от личностите, около които се обединява населението на обсадения град.

На 17 юли 1393 година, след продължителна обсада, Търново е превзето.

Особено въздействащ разказ за съдбата на патриарха е съхранен в житието му, написано от неговия ученик Григорий Цамблак.

Според средновековния източник Евтимий е осъден на смърт, но екзекуцията му не се осъществява. Цамблак описва случилото се като чудо.

Впоследствие патриархът е изпратен на заточение.

В житието е описана и трогателната раздяла между него и търновци, която се превръща в един от най-запомнящите се епизоди в българската средновековна книжнина.

Така последният патриарх напуска своя град, но остава завинаги в неговата историческа памет.

Загадката на последните години

След заточението сведенията за живота на Евтимий стават оскъдни.

Историческите извори не позволяват с пълна сигурност да бъдат възстановени всички обстоятелства около последните му години.

Според широко разпространеното църковно предание той прекарва края на живота си в Бачковския манастир, където умира и е погребан.

Точната година на смъртта му остава предмет на научни обсъждания.

Именно Бачковската обител ще се превърне в център на едно от най-любопитните исторически открития в началото на XX век.

Ноември 1905 година — началото на едно необикновено откритие

На 20 ноември 1905 година, при проучвания по инициатива на тогавашния игумен на Бачковския манастир — йеромонах Паисий Пастирев — е разкрит гроб, в който са намерени останки от архиерейски одежди.

Но най-голямата изненада предстои.

На 8 декември същата година, при продължаването на разкопките, в непосредствена близост е открит втори гроб.

В него са намерени човешки кости, части от монашеско облекло и навит на руло оловен лист с надпис.

Текстът върху плочата назовава Евтимий като архиепископ на великия град Търново и патриарх на българите.

Особено любопитна е и датата, която изследователят Васил Златарски разчита като 4 април 1404 година — възможно свидетелство за времето на кончината на патриарха, но не и безспорно доказателство.

Откритието предизвиква огромен обществен интерес.

Светият синод назначава комисия, в която участва и професор Васил Златарски. Резултатите от проучването са публикувани в „Църковен вестник“ през декември 1905 година.

Новината се разпространява из страната.

Към Бачковския манастир започват да пристигат поклонници, желаещи да се поклонят пред останките, свързвани с последния средновековен български патриарх.

Събитията са запечатани и в автентични фотографии от началото на XX век, съхранили образите на монасите и атмосферата около откритието.

Историческата загадка, която остава

Въпреки първоначалното въодушевление откритието поражда и сериозни научни въпроси.

През 1911 година нова комисия, в която участват Богдан Филов и Йордан Иванов, извършва допълнителни проучвания.

Изследователите поставят под съмнение дали откритите гробове действително могат да бъдат свързани с патриарх Евтимий. Особено внимание се обръща на датировката на погребенията и на достоверността на намерения надпис.

През следващите десетилетия въпросът продължава да бъде предмет на исторически изследвания и различни научни становища.

Затова е важно да разграничим две обстоятелства.

Откриването на гробовете през 1905 година е документиран исторически факт.

Принадлежността на намерените останки на свети Евтимий обаче остава въпрос, по който съществуват научни спорове.

Българската православна църква приема и почита останките като свети мощи на патриарх Евтимий Търновски.

22 октомври 2023 година — тържественото прославление

Повече от век след откритието в Бачковския манастир историята получава ново продължение.

На 22 октомври 2023 година Българската православна църква извършва тържествено прославление на мощите на свети Евтимий Търновски.

В празничните богослужения участват духовници и православни християни, дошли да почетат паметта на последния средновековен търновски патриарх.

С решение на Светия синод 22 октомври е установен като ден за ежегодно църковно честване на прославлението на неговите мощи.

Така една история, чието начало се губи във времето на средновековно Търново, получава нова страница в духовния живот на България.

Паметта, която остава

Днес името на патриарх Евтимий продължава да присъства в българското културно и духовно пространство.

Във Велико Търново неговият паметник напомня за времето, когато градът е бил средище на книжовност, духовност и държавност.

Но наследството му не се изчерпва с паметници, исторически дати и църковни празници.

То живее в съхранените книжовни произведения, в духовните традиции и в паметта за хората, които са отстоявали своите убеждения дори в най-трудните времена.

Защото историята на един град не се измерва единствено с онова, което е построено и запазено. Тя живее и чрез личностите, които поколенията отказват да забравят.

А Търново никога не забравя своя патриарх.

⸻

Столетница разказва

Миналото оживява в историите, които разказваме днес.