Шедьовърът, който дори Църквата поиска да прикрие

Рим, 31 октомври 1541 година

В Сикстинската капела папа Павел III застава пред една необикновена гледка.

На огромната стена зад олтара се разгръща сцена, каквато светът дотогава не е виждал.

Стотици човешки фигури се издигат, падат, борят се и сякаш оживяват пред очите на зрителя.

В центъра стои Христос — могъщ, строг, с вдигната ръка, в мига на произнасяне на окончателната присъда над човечеството.

Творбата се нарича „Страшният съд“.

Нейният създател е Микеланджело Буонароти.

Но никой не подозира колко ожесточени спорове ще предизвика тя през следващите десетилетия.

Пет години пред една стена

Когато започва работа по фреската през 1536 г., Микеланджело вече е един от най-прочутите творци на Ренесанса.

Повече от две десетилетия по-рано е изрисувал тавана на същата капела, оставяйки на света сцени като знаменитото „Сътворението на Адам“.

Сега предизвикателството е различно.

Вместо историята за началото на света той трябва да изобрази неговия край.

В продължение на почти пет години художникът работи върху приблизително 180 квадратни метра стенна повърхност.

В композицията оживяват близо 400 фигури.

За разлика от спокойните и подредени религиозни изображения, тук всичко е в движение.

Телата се преплитат, лицата изразяват страх, надежда и отчаяние, а човешката съдба е представена с необикновена драматична сила.

Красота, която предизвикала скандал

Още при представянето си фреската предизвиква противоречиви реакции.

Едни я възприемат като изключително художествено постижение.

Други са възмутени.

Причината?

Микеланджело изобразява множество човешки тела голи, включително светци и възкръснали души.

За част от духовниците подобна откровеност е неподходяща за свещено пространство.

Особено известни стават възраженията на папския церемониалмайстор Биаджо да Чезена.

Според разказа на Джорджо Вазари Микеланджело отвръща по необичаен начин — изобразява своя критик като Минос, съдията на подземния свят, с магарешки уши и змия около тялото.

Историята се превръща в един от най-популярните анекдоти за художника.

Лицето, скрито в собствената му картина

Сред многобройните фигури се откроява свети Вартоломей.

Той държи в ръцете си собствената си одрана кожа — символ на мъченическата му смърт.

Но лицето върху отпуснатата кожа изглежда необичайно.

Много изследователи смятат, че Микеланджело е изобразил именно собственото си лице там.

Защо би го направил?

Някои тълкуват това като размисъл за смъртността, душата и личната отговорност пред Бога.

Няма категорично доказателство за намерението на художника.

Но възможността той да е оставил толкова необичаен автопортрет продължава да вълнува историците на изкуството.

Когато решили да облекат нарисуваните тела

Споровете около голотата във фреската не приключват със смъртта на Микеланджело през 1564 г.

След решенията на Тридентския събор се предприемат действия за прикриване на определени части от голите тела.

Задачата е възложена на художника Даниеле да Волтера.

Той добавя нарисувани драперии върху част от фигурите.

Заради тази работа получава прозвището Il Braghettone — „Майсторът на гащите“.

Така една от най-великите творби на Ренесанса се оказва променена не от своя създател, а от следващо поколение.

Намесите продължават и през по-късните векове.

485 години по-късно

Днес „Страшният съд“ остава сред най-знаменитите произведения в историята на изкуството.

Милиони хора посещават Ватикана, за да застанат пред стената, върху която Микеланджело е оставил своята необикновена представа за човешката съдба.

Почти пет века след създаването си фреската продължава да впечатлява със своя мащаб, драматизъм и художествена смелост.

Творбата, която някога предизвикала скандал, днес е едно от най-ценните съкровища на световното културно наследство.

И може би именно в това се крие една от големите загадки на изкуството.

Че понякога онова, което съвременниците трудно приемат, се оказва онова, което следващите поколения най-силно желаят да съхранят.

⸻

Столетница разказва

Миналото оживява в историите, които разказваме днес.