← Всички истории

Жената, чиито научни тетрадки са радиоактивни и до днес

159 години от рождението на Мария Кюри — жената, която промени представите ни за материята, спечели две Нобелови награди и остави след себе си необикновено научно наследство.

Историческа художествена визия на Мария Кюри в лабораторията ѝ, с научни тетрадки и заглавие за радиоактивното ѝ наследство.
Визията е художествена композиция, създадена по историческа фотография, а не оригинална архивна снимка на цялата сцена.

Тетрадките, които пазят повече от написаното

Във Френската национална библиотека се съхраняват стари научни тетрадки. Страниците им са пожълтели, изпълнени с ръкописни бележки, изчисления и резултати от опити.

На пръв поглед те не се различават особено от други научни архиви на повече от век.

Но има нещо необикновено.

Някои от тези тетрадки продължават да съдържат радиоактивни вещества повече от 90 години след смъртта на своята притежателка.

Те са принадлежали на Мария Склодовска-Кюри — жената, чиито открития променят науката завинаги.

По време на експериментите си тя и съпругът ѝ Пиер работят с радиоактивни материали, без да познават напълно опасностите от тях. Частици от използваните вещества попадат върху ръцете, дрехите, работните маси и страниците на тетрадките.

Днес тези документи се съхраняват при специални условия. Достъпът до оригиналите е ограничен и се осъществява по установени правила за безопасност.

В известен смисъл самата хартия е запазила физически следи от откритията, описани върху нея.

Но историята на тези тетрадки започва далеч от лабораториите на Париж.

Момичето, което мечтаело да учи

На 7 ноември 1867 година във Варшава се ражда Мария Склодовска.

По онова време градът е под властта на Руската империя, а възможностите на жените да получат висше образование са силно ограничени.

Мария израства в семейство на учители. Още от малка проявява любопитство към науката, но желанието ѝ да учи среща сериозни препятствия.

Семейството не разполага с достатъчно средства, за да изпрати едновременно нея и по-голямата ѝ сестра Бронислава да следват в чужбина.

Двете сестри вземат решение.

Първо Мария ще работи, за да помогне на Бронислава да учи медицина в Париж. След това сестра ѝ ще помогне на нея.

Години наред Мария работи като гувернантка, спестява средства и продължава да се образова самостоятелно.

Едва през 1891 година, когато е на 24 години, тя пристига в Париж.

Там започва да изучава физика и математика в Сорбоната.

Мечтата, за която е чакала толкова дълго, най-после започва да се сбъдва.

Любов, наука и една скромна лаборатория

През 1894 година Мария среща френския физик Пиер Кюри.

Двамата откриват не само общ интерес към науката, но и спътник, с когото могат да споделят живота и работата си.

Женят се през 1895 година.

През следващите години работят при условия, далеч от представите ни за съвременна научна лаборатория.

Помещенията са неудобни, оборудването е ограничено, а изследванията изискват огромно физическо усилие.

През 1896 година френският учен Анри Бекерел открива, че урановите съединения излъчват невидими лъчи.

Мария решава да изследва явлението.

Тя забелязва нещо, което променя посоката на научните изследвания: някои минерали излъчват повече радиация, отколкото може да се обясни със съдържащия се в тях уран.

Това подсказва, че в тях трябва да има други, неизвестни дотогава вещества.

През юли 1898 година Мария и Пиер обявяват откриването на полония — елемент, наречен в чест на родната ѝ Полша.

През декември същата година съобщават за още един нов елемент — радия.

Тези открития поставят началото на нов етап в разбирането на строежа на материята.

Първата жена с Нобелова награда

През 1903 година Мария Кюри получава Нобелова награда за физика заедно с Пиер Кюри и Анри Бекерел.

Тя става първата жена, удостоена с тази награда.

Но зад научното признание стоят години на упорит труд, финансови затруднения и изследвания, чиито рискове все още не са напълно осъзнати.

През 1906 година животът ѝ се променя трагично.

Пиер Кюри загива при пътен инцидент в Париж.

Мария остава сама с двете им дъщери.

Въпреки тежката загуба тя продължава научната работа и заема преподавателското място на съпруга си в Сорбоната, превръщайки се в първата жена професор там.

През 1911 година получава втора Нобелова награда — този път за химия.

Така Мария Кюри става първият човек с две Нобелови награди и остава единственият, отличен в две различни научни области.

Когато науката започва да спасява животи

По време на Първата световна война Мария Кюри насочва усилията си към практическото приложение на научните знания.

Тя участва в организирането на мобилни рентгенови екипи, които помагат на военните лекари да откриват куршуми и осколки в телата на ранените.

Дъщеря ѝ Ирен също се включва в тази дейност.

Така научните познания започват да намират все по-важно място в медицината.

Години по-късно Ирен Жолио-Кюри и съпругът ѝ Фредерик Жолио също ще получат Нобелова награда за химия — през 1935 година.

Научната история на семейството продължава и в следващото поколение.

Невидимата цена на откритията

В началото на XX век учените все още не разбират напълно дългосрочните последици от излагането на йонизиращи лъчения.

Радиоактивните вещества се използват и изследват при условия, които днес биха били недопустими.

Мария Кюри прекарва десетилетия в работа с такива материали.

На 4 юли 1934 година тя умира във Франция на 66-годишна възраст.

Заболяването ѝ — апластична анемия — се свързва с продължителното излагане на радиация.

Но научните ѝ записки продължават да разказват историята.

През 1967 година наследниците на семейство Кюри започват даряването на голяма част от архивите им на Френската национална библиотека.

Още при подготовката за приемането на документите е отчетено наличието на радиоактивно замърсяване.

Извършени са проверки, обработка и мерки за безопасно съхранение. Част от материалите са микрофилмирани, за да се ограничи необходимостта от работа с оригиналите.

През 1970 година архивният фонд постъпва в колекциите на библиотеката.

И до днес определени тетрадки и документи изискват специално отношение.

Важно е обаче да се знае, че радиоактивността им не означава непременно опасност за всеки, който ги види. Френската национална библиотека извършва измервания и контролира условията за съхранение и експониране.

Наследство, което времето не успява да заличи

Днес името на Мария Кюри е познато по целия свят.

Нейните изследвания променят физиката и химията и допринасят за развитието на медицинските приложения на радиацията.

Но зад двете Нобелови награди стои историята на едно момиче, което някога не е имало възможност свободно да следва мечтата си.

На една жена, която работи години наред, за да помогне на сестра си.

На съпруга и майка, преживяла тежка загуба, но намерила сили да продължи.

И на учен, чиито тетрадки и днес носят невидими следи от откритията му.

Понякога миналото оставя следи не само в думите, които четем, но и в самите предмети, които съхраняваме.

На 7 ноември, 159 години след рождението на Мария Кюри, си спомняме за една жена, която не просто промени науката.

Тя остави след себе си история, която продължава да ни удивлява.

⸻

„Столетница разказва“ — защото миналото оживява в историите, които разказваме днес.

Източници

Френска национална библиотека (BnF) — „Les cahiers de Marie Curie conservés à la BnF sont-ils radioactifs?“
https://www.bnf.fr/fr/les-cahiers-de-marie-curie-conserves-la-bnf-sont-ils-radioactifs

Френска национална библиотека — „Un héritage qui rayonne. Les carnets de Marie Curie“
https://www.bnf.fr/fr/un-heritage-qui-rayonne-les-carnets-de-marie-curie

Нобелова фондация — официална биография на Мария Кюри
https://www.nobelprize.org/prizes/chemistry/1911/marie-curie/biographical/

Нобелова фондация — Мария и Пиер Кюри и откриването на полония и радия
https://www.nobelprize.org/prizes/themes/marie-and-pierre-curie-and-the-discovery-of-polonium-and-radium-/

Нобелова фондация — Мария Кюри, Нобелова награда за физика, 1903 г.
https://www.nobelprize.org/prizes/physics/1903/marie-curie/facts/

Сподели във Facebook