← Всички истории

В стара джамия в Търново започнали да печатат бъдещето на България

Историята на една необикновена печатница, петима млади словослагатели и машините, с които били отпечатани документи за раждането на новата българска държава.

Старият площад Баждарлък във Велико Търново — историческа фотография, използвана за статия за печатницата на Любен Каравелов.
Площад „Баждарлък“ в старо Търново. Архивна фотография от по-късен период. Източник: museumvt.com. Сградата в центъра не е джамията или печатницата на Каравелов.

Представете си старо Търново през 1878 година. По тесните калдъръмени улици се разминават търговци, занаятчии и хора, които тепърва свикват с мисълта, че живеят в свободна България. Градът е изпълнен с надежди, несигурност и очакване за ново начало. А на един от неговите площади, в сграда с необичайна съдба, започва работа печатница, чието значение скоро ще надхвърли пределите на старата столица.

Най-любопитното е, че тази история започва в бивша джамия. И само година по-късно печатницата вече ще бъде свързана с едно от най-важните събития в новата българска история — приемането на Търновската конституция.

От революционното слово до свободна България

Човекът зад начинанието е Любен Каравелов — писател, журналист, революционер и една от най-значимите личности на Българското възраждане. Дълги години той използва печатното слово като оръжие в борбата за национално освобождение. Неговите вестници и книги достигат до българи в различни краища на Османската империя и отвъд нейните граници.

След освобождаването на Търново Каравелов решава да пренесе печатарската си дейност в старопрестолния град. В края на 1877 година започва подготовката за начинанието. Следват пренасяне на оборудване и организиране на необходимите работници.

За първоначално помещение е избрана бивша джамия на площад „Баждарлък“, известен по-късно и като площад „Велчова завера“. Сградата, която дотогава е служила за съвсем друго предназначение, получава нов живот. Там, където някога са звучали молитви, започва да се чува шумът на печатарските машини.

На 19 април 1878 година печатницата е тържествено открита с християнски водосвет. За събитието свидетелства запазено слово на свещеника Михаил Кандибой, отпечатано впоследствие в отделна брошура.

В това преобразяване има особена символика. България излиза от векове османско владичество, а една стара сграда се превръща в място, където ще се разпространяват книги, идеи и документи на новото време.

Три момчета, две момичета и буквите на новото време

Историята пази имената на големите личности, но често забравя онези, които са вършели всекидневната работа. Така е и с печатницата на Каравелов.

За организирането на дейността е привлечен търновският печатар Панайот Типографов. Той подбира и обучава млади работници. Сред тях има три момчета и две момичета, които усвояват занаята на словослагателите. Още едно момиче е привлечено за работа при печатарската машина.

Днес това може да ни се струва малка подробност. Но в края на XIX век участието на момичета в подобна дейност е забележително свидетелство за променящия се обществен живот.

Представете си тези млади хора пред дървените каси с метални букви. Всяка дума трябва да бъде подредена знак по знак. Всяко изречение изисква търпение, внимание и точност. Една неправилно поставена буква може да промени смисъла на отпечатаното.

За тях това вероятно е било възможност да научат нов занаят и да изкарват прехраната си. Едва ли са предполагали, че работата им ще остане част от историята на българското книгопечатане.

Любен Каравелов, Наталия и прочутата Бяла Бона

Зад големите исторически събития се крият и обикновени човешки истории. По време на пребиваването си в Търново Любен Каравелов живее със съпругата си Наталия в хотела на известната търновчанка Бяла Бона.

Така зад познатия образ на революционера се появява и друг — на човек, който трябва да уреди ежедневието си, да намери работници, да осигури хартия, машини и средства, за да продължи делото си.

Междувременно печатницата се превръща във важно средище на книжовния живот. От нея излизат литературни произведения, списания и други издания. Сред тях са книги на самия Каравелов, както и списанието „Знание“.

До наши дни са запазени екземпляри от тази дейност. Националният музей на образованието в Габрово например съхранява изданието „Разкази из българският живот“ от 1878 година. В него е отбелязано, че книгата се продава в полза на търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“.

Тази подробност разкрива колко тясно са били свързани книгите, обществените каузи и животът на стария град.

Печатницата, в която се раждали документи на новата държава

През 1879 година Търново се превръща в център на събития, които ще определят бъдещето на България. В града заседава Учредителното събрание, натоварено със задачата да изработи основния закон на новото Княжество.

По това време печатницата вече се помещава в приземния етаж на бившия турски Конак — внушителната сграда, построена от майстор Колю Фичето, където заседават народните представители.

Любен Каравелов не доживява приемането на Конституцията. Той умира през януари 1879 година. Но неговото печатарско дело продължава и след смъртта му.

Печатницата, свързана вече и с Нестор Жейнов, обслужва работата на Учредителното събрание. В нея се отпечатват заседателни материали, дневници и Търновската конституция — основният закон, приет на 16 април 1879 година.

Именно тук историята придобива необикновена сила.

Печатница, започнала работа в бивша джамия на търновски площад, се оказва част от изграждането на новата българска държава. Металните букви, с които доскоро са подреждани литературни произведения и списания, вече служат за отпечатването на документи, определящи правата, свободите и устройството на България.

От революционното слово до Конституцията — съдбата на Каравеловата печатница сякаш следва пътя на самата страна.

Площадът, който помни повече, отколкото показва

Днес старите фотографии на площад „Баждарлък“ разкриват свят, който отдавна е изчезнал. Сградите, магазините, улиците и хората принадлежат на друга епоха. Някои постройки вече не съществуват, други са променили облика си до неузнаваемост.

Бившата джамия, в която започва работа печатницата на Каравелов, също не е запазена. Но историята ѝ е останала в архивни документи, стари издания и изследванията на хората, посветили живота си на миналото на Търново.

Когато погледнем стара фотография на площада, виждаме повече от сгради. Виждаме място, през което са преминали съдбите на поколения хора. Някои са оставили имената си в учебниците. Други са останали почти безименни — като младите момчета и момичета, подреждали буква след буква страниците на новото време.

Понякога историята на една държава започва не с гръмки речи, а с тихото подреждане на няколко метални букви.

Столетница разказва — защото миналото има още какво да ни каже.

Източници

Регионална библиотека „П. Р. Славейков“, Велико Търново — краеведски материали, включително справката за Търновската конституция и печатницата при Учредителното събрание: https://libvt.bg/bg/kraeznanie

Лъчезар Георгиев — „Издателската и печатарската дейност на Любен Каравелов между 1868–1878 г. в мемоарно-документални и книговедски източници“: https://www.meridian27.com/node/1311

Национален музей на образованието, Габрово — „Разкази из българският живот от Любен Каравелов, 1878 г.“: https://www.nmogabrovo.com/Училищна-книжнина_d3482_l4.html

Лъчезар Георгиев — изследване за българското книгоиздаване в първите следосвобожденски години, публикувано от Великотърновския университет: https://www.uni-vt.bg/res/14067/9._Luchezar_Georgiev%281%29.pdf

Архивната фотография на площад „Баждарлък“ е от по-късен исторически период. Посочен източник: museumvt.com. Централната сграда на снимката не е идентифицирана като джамията или печатницата на Каравелов.

Сподели във Facebook