Когато гласът на българина тежеше колкото бобено зърно

Представете си изборен ден преди повече от век и половина.

Няма отпечатани бюлетини, избирателни машини или познатите ни кабини за гласуване.

В едно помещение са се събрали мъже, които трябва да изберат своите общински старейшини. Пред тях има обикновена кутия и бобени зърна.

Бялото означава одобрение. Черното — неодобрение.

Едно по едно зърната попадат в кутията, а накрая се преброяват.

Колкото и необичайно да звучи днес, подобен начин на гласуване действително е използван по българските земи през XIX век.

Това е история за времената, когато правото на избор постепенно намира своето място в обществения живот, а гласът на един човек понякога буквално е тежал колкото бобено зърно.

Изборите преди Освобождението

Още преди Освобождението през 1878 година в българските земи съществуват форми на местно самоуправление.

Тогавашните общини не са устроени като съвременните административни институции.

Те представляват местни общности и управителни органи, които се занимават с важни въпроси от ежедневието — училищата, църквите, обществените средства, благоустройството и отношенията с властите.

В управлението участват местни първенци, старейшини, търговци и други влиятелни жители.

Част от тях са избирани от общността, но начините на избор се различават според времето и мястото.

На някои места се използват устни предложения и открито одобрение. На други се прилагат процедури с предмети, чрез които участниците изразяват предпочитанията си.

Сред най-любопитните примери е гласуването с бобени зърна.

Габрово — когато бобът служел за бюлетина

Едно от най-интересните свидетелства за този обичай идва от Габрово.

В книгата „Историята на града Габрово и Габровските въстания“ братя Гъбенски описват начина, по който през 60-те години на XIX век се избирали членове на местното общинско управление.

При избора се използвали бели и черни бобени зърна.

Процедурата била сравнително проста, но добре разбираема за участниците.

Първо се обявявало името на кандидата.

След това всеки избирател пускал в кутия бяло или черно бобено зърно.

Бялото означавало, че одобрява кандидата.

Черното показвало неодобрение.

След гласуването за един кандидат се преминавало към следващия.

Процедурата се повтаряла, докато участниците изразят отношението си към предложените кандидати.

Накрая зърната се преброявали, за да се установи подкрепата за всеки от тях.

Така без отпечатани бюлетини и сложни изборни документи общността можела да определи своите представители.

Разбира се, това не означава, че всички българи са гласували по този начин.

Става дума за документирана местна практика, която ни позволява да надникнем в живота на възрожденските общини.

Защо точно бобени и царевични зърна?

Днес сме свикнали изборът да се отбелязва върху хартиена бюлетина или чрез специализирано устройство.

Но през XIX век условията са съвсем различни.

Голяма част от населението, особено в селските райони, не умее да чете и пише.

Самостоятелното изписване на името на кандидат невинаги е възможно.

Бобът и царевицата, от друга страна, са познати и леснодостъпни.

За да бъде използвано едно зърно при гласуване, не е необходимо човек да е грамотен. Достатъчно е предварително да знае какво означава то.

Исторически сведения описват както използването на бял и черен боб, така и на бобени и царевични зърна.

При различните местни практики значението им невинаги е било еднакво.

Важното е, че тези прости предмети позволявали на хората да изразяват своята воля.

Съвсем обикновени зърна, които в този момент придобивали необикновено значение.

От Габрово към Търновския край

Историята на габровските общински избори има и интересна връзка с Търново.

През първата половина на XIX век Габрово е административно свързано с Търново.

През 1860 година градът получава по-самостоятелен административен статут в рамките на Османската империя.

Местното самоуправление постепенно се развива, а в края на 60-те години на XIX век в Габрово вече се използва наименованието „Градска община“.

След Освобождението административната карта на България претърпява значителни промени.

Габрово и Търново остават свързани и в новото административно устройство на страната.

Тази регионална близост ни позволява да проследим две страни на една и съща историческа промяна.

От една страна са местните общини, в които хората избират свои старейшини и настоятели.

От друга — големите държавни институции, които предстои да бъдат изградени в свободна България.

Нямаме достатъчно преки исторически свидетелства, за да твърдим, че точно по описания габровски начин са се провеждали избори и в самия град Търново.

Но знаем, че именно старопрестолният град ще се превърне в център на едно от най-важните събития в началото на съвременната българска държавност.

1879 година — когато Търново избира бъдещето на България

След Освобождението през 1878 година новата българска държава е изправена пред огромна задача.

Необходимо е да изгради свои институции, да създаде правила за управление и да приеме основен закон.

На 10 февруари 1879 година във Велико Търново се открива Учредителното събрание.

То заседава в сградата на бившия османски конак, изградена от майстор Колю Фичето.

В състава му влизат представители, определени по различни начини — избрани от населението, участващи по право и назначени според установените правила.

Официалната процедура за избор на част от депутатите предвижда използването на хартиени листове, върху които се изписват имената на кандидатите.

На отделни места обаче старите практики с различни зърна продължават да се срещат и през първите години след Освобождението.

Това е свидетелство за прехода между местните традиции и новите държавни институции.

На 16 април 1879 година Учредителното събрание приема Търновската конституция.

Тя се превръща в основния закон на Княжество България и поставя юридическите основи на новото държавно управление.

Така старопрестолният град остава завинаги свързан с началото на българския конституционен и парламентарен живот.

От бобените зърна до хартиените бюлетини

С развитието на българската държава постепенно се променят и начините на гласуване.

Местните практики с различни зърна отстъпват място на изборни процедури, уредени със закони.

Използването на хартиени бюлетини обаче също създава трудности.

Когато избирателят трябва сам да изпише името на кандидата, неграмотните хора често се нуждаят от помощ.

Това поставя въпроси за самостоятелността на избора и опазването на неговата тайна.

По-късно започват да се използват предварително подготвени бюлетини, включително цветни.

През следващите десетилетия избирателните закони претърпяват множество промени.

Историята на изборите в България не представлява непрекъснато разширяване на политическите свободи. Има периоди на ограничения, политическо напрежение и промени в начина, по който гражданите могат да участват в управлението.

Но проследяването на тези промени разкрива колко дълъг и сложен е пътят от местния избор на старейшини до съвременната избирателна система.

А кога жените получават право на глас?

Има една важна подробност, която често пропускаме, когато си представяме изборите през XIX век.

Във времето на описаните габровски избори жените не разполагат с равни политически избирателни права.

Местното управление и ранният парламентарен живот са среди, в които официалното участие принадлежи предимно на мъжете.

Промяната настъпва постепенно и след продължителни обществени усилия.

През 1937 година определена категория жени — майките от законен брак — получават право да гласуват на местни избори.

През 1938 година избирателните права се разширяват. Омъжени, разведени и овдовели жени над 21 години вече могат да участват в парламентарни избори, но все още нямат право да бъдат избирани за народни представители.

През 1944 година жените в България получават равни политически избирателни права.

А през 1945 година в Народното събрание влизат първите жени народни представители.

Така историята на изборите се оказва не само разказ за бюлетини, процедури и закони, но и за постепенното разширяване на гражданското участие.

Един изборен ден — вчера и днес

Днес, 25 октомври 2026 година, България отново избира — този път президент и вицепрезидент на републиката.

Това е повод да погледнем назад и да си припомним колко различно е изглеждало гласуването преди повече от век и половина.

Някога в някои български общини хората са използвали бобени зърна.

По-късно идват хартиените бюлетини, промените в избирателните закони и постепенното разширяване на избирателните права.

Днес изборните процедури са различни, а правото на глас принадлежи на значително по-широк кръг граждани.

Но отвъд всички исторически промени остава един важен въпрос — как обществото изразява своята воля и как хората участват в решенията, които го засягат.

Участието в изборите е право, чието развитие е свързано с дълга история на обществени промени.

Да познаваме тази история означава да разбираме по-добре и значението на възможностите, с които разполагаме днес.

Историята, събрана в едно зърно

Може би най-удивителното в тази история е простотата на самия предмет.

Едно бобено зърно.

Нещо толкова обикновено, че едва ли бихме го свързали с общественото управление.

А някога то е служело за изразяване на одобрение или неодобрение при избора на местни представители.

Днес съхраняваме миналото в архиви, музеи, стари документи и пожълтели фотографии.

Но понякога най-любопитните исторически свидетелства са свързани с предмети от всекидневието.

Предмети, които разказват за начина на живот, за обичаите и за решенията на хората преди нас.

Защото начините, по които хората изразяват своя избор, се променят. А историята на това право ни напомня колко важно е да познаваме неговата стойност.

И понякога, за да разберем колко дълъг път сме извървели, е достатъчно да погледнем едно обикновено бобено зърно.

⸻

Столетница разказва

Миналото оживява в историите, които разказваме днес.