Асен Разцветников – от едно малко село до голямата българска литература
129 години от рождението на поета, който тръгва от Драганово, преминава през Горна Оряховица и оставя следа в сърцата на поколения българи.

Началото на една история
Има места, които на пръв поглед изглеждат съвсем обикновени. Малки села, стари къщи, тесни улици и дворове, в които животът тече спокойно. Но понякога именно от такива места тръгват хора, чиито имена остават завинаги в историята.
На 2 ноември 1897 година, в село Драганово, близо до Горна Оряховица, се ражда Асен Петков Коларов — бъдещият поет, писател и преводач, когото България ще познава като Асен Разцветников.
Той израства в семейството на местния учител Петко Коларов. Детството му преминава сред селския труд, природата, народните песни и приказките, които се разказват в дома.
Още като дете Асен проявява силна любов към книгите. В спомените на неговия приятел, писателя Ангел Каралийчев, е запазена любопитна подробност — когато малкият Асен извеждал воловете на паша, носел в торбичката си книги.
Така, сред полето и ежедневните задължения, постепенно се зараждала любовта към словото, която по-късно щяла да определи целия му живот.
От гара Горна Оряховица към литературния свят
През 1916 година Асен завършва гимназия във Велико Търново.
След това започва работа като телеграфист — първоначално във Велико Търново, а през 1918 година и на гара Горна Оряховица.
Това е време, когато железниците и телеграфът са сред най-важните връзки между хората и градовете. По релсите пътуват пътници и стоки, а по телеграфните жици — новини, съобщения и човешки съдби.
Сред тази оживена среда работи младият човек от Драганово, който все още е далеч от литературната известност.
По-късно пътят му го отвежда в София, където следва славянска филология, а впоследствие завършва право. Посещава и лекции по естетика във Виена и Берлин.
Животът му постепенно се свързва все по-силно с литературата.
Поезия, родена в неспокойни времена
Първата му стихосбирка „Жертвени клади“ излиза през 1924 година.
Творчеството му от този период носи белезите на драматичните обществени събития в България след Първата световна война. Разцветников се утвърждава като един от представителите на т.нар. септемврийска поезия.
Но литературният му път не остава ограничен само в една посока.
В стиховете му постепенно все по-силно присъстват човешките преживявания, вътрешните противоречия, надеждата, съмнението и търсенето на смисъл.
Той е сред творците, за които словото е не само начин да опишат света, но и възможност да разберат човека.
Писателят, който подари приказки на децата
През 30-те години на ХХ век Асен Разцветников насочва голяма част от творческите си усилия към литературата за деца.
Пише стихотворения, приказки и гатанки, изпълнени с въображение, хумор и обич към българския език.
Сред познатите му произведения са „Юнак Гого“, „Комар и Мецана“, „Щурчовото конче“, „Сговорна дружина“ и „От нищо нещо“.
Неговите герои оживяват в свят, в който животните говорят, природата разказва истории, а зад забавните случки често се крият малки житейски уроци.
Така писателят от Драганово намира път към поколения български деца.
Един поет, оставил следа и в музиката
По-малко известна страна от творчеството на Асен Разцветников е неговата връзка с популярната музика.
Той е автор и на текстове на песни, сред които е известният за времето си шлагер „Сънувах те до мене“.
Това е още едно свидетелство за многостранния му талант — от сериозната поезия и преводите на световни автори до приказките и песните, които достигат до широката публика.
Разцветников превежда произведения на големи имена от световната литература, сред които Гьоте, Шилер, Молиер и Омир.
Така неговият принос към българската култура надхвърля собственото му литературно творчество.
Къщата, която продължава да разказва
Днес в родното му село Драганово все още стои къщата, в която е роден.
Тя е реставрирана през 1986 година, а през 1987 година, по повод 90-годишнината от рождението му, е открита музейна експозиция.
В нея се съхраняват лични вещи, книги с автографи, документи, писма и материали, свързани с живота и творчеството на писателя.
Тази къща е нещо повече от музей.
Тя е място, където споменът за едно детство, за един човешки живот и за една голяма любов към словото продължава да съществува.
И може би именно това е най-красивото в старите домове — че понякога те надживяват своите обитатели, за да разказват историите им на следващите поколения.
Памет, която остава жива
На 2 ноември 2026 година се навършват 129 години от рождението на Асен Разцветников.
В навечерието на годишнината родното му Драганово отново отдава почит на своя знаменит земляк с поезия и музика.
А в Горна Оряховица името му продължава да обединява творци чрез Националния литературен конкурс „Асен Разцветников“.
Това е едно от най-хубавите доказателства, че паметта за един човек не се измерва единствено с годините, изминали след неговия живот.
Тя се измерва и с онова, което е оставил след себе си.
Асен Разцветников умира на 30 юли 1951 година в Москва. Но думите му остават част от българската литература, а родният му край продължава да пази историята му.
⸻
Понякога е достатъчно да погледнем към едно близко село, към една стара къща или към пожълтелите страници на забравена книга, за да открием колко богата история има около нас.
Защото големите имена невинаги започват своя път от големите градове.
Понякога тръгват от малка къща, от скромно семейство и от едно дете, което носи книги в торбичката си, докато пасе воловете.
И оставят след себе си думи, които времето не успява да заличи.
Столетница – дом с история и уют.
Миналото оживява в историите, които разказваме днес.

